Гледам притихнало навън,

Зимен студ и мекота,

глутница лисици по небето,

а вятър няма – красота.

Мостче, виждам, и горичка,

надскочила замръзнал праг,

до прага ябълка със птички

а птичките с очи от сняг.

Обхождам бялото господство,

с мисли  угнетени,

От еловото безродство,

И зелени манекени.

Далеч напред – до хоризонта,

Сребрее северна звезда,

Кралства мир и тишината

Породили стаените сърца.

Ведро е, и някак синьо

насред зимния простор

Думите затъват бавно

Като стъпките почти

Ледът и слънцето са в спор,

Кой по тихо да шепти.

А по обед  лунна сянка,

Към гърдите ми пълзи

януарска пепелянка,

наместо пролетни сълзи.

Мога да съизживея повечето от описаните сцени; Само ябълката с птичките ме озадачава леко.
Още едно браво, събратиме!

ами представи си голите, разперени клони на ябълково дръвче, аз даже имам такова в двора и кацналите намръзнали врабчета върху тях. това е :)