Язовката играеше дебел,
но дупка прокопа
до средата на земята
муцуната простря.

Тогаз поотвори черните оченца,
ех, че лапа имам,
ех че ноктести краченца.

Точно тука под земята,
се крият разни глуми,
тъмно влажно погребение,
докарани излишни думи.

Корен рядко ще почеше,
красивият ми гръб,
малко боцка, но се свиква,
да се гушна с труп.

Отгоре се посмърква,
току някой пропищи,
язовецът се побърква,
от подобни суетни.

Топло, тъмно и благато,
дупка прокопал,
кости, плът и злато,
придобива подземният ни крал.