Северът уплита,
най-коварно песента,
опитвам се да пея -
студ  и тишина.
Оптвам се да крача,
само лед и скреж,
опитвам се да живна-
леш, неокопана леш.
Сам в зъбавите хали,
и кристалните трохи
от снежни кардинали,
мозъкът шепти.
Не стой тук ни за миг,
чуваш ли мъглата,
бягай зайо надалеко,
слабчо си разбрали?
По тънката коричка
танцуват мърдраали.
Снежна жад е завладяла,
от слугините до краля.
А ти стоиш разколебан,
бягай пътниче по-скоро,
от зимния капан,
лятна самота стопява
пухкавата смърт.

за любимото фентъзи - поредицата Песен за Огън и Лед. "Кристални трохи" - ще да ги цитирам, много хубаво измислено ;)

да, огън и ли лед, но повече лед има, а
изкорменият кон ми вънува въображението :)