Всички огнетени,

Всички препънати и гневни,

Подлъгани и омърсени,

Се стичат от затвори и от плевни.

Бавно притича живачният поток,

Бити водят ослепени,

Кой сляп, куц,или със оток,

Идват всички – дори и нощни смени.

Фосфорни искрици – зли очи,

Вместо с шепи със пестици,

Идват депресирани тълпи.

Ако беше глас да млъкне,

Или ум да разбере,

А то единствено мучене,

От човешките коне.

Прокопсаха мнозина,

Щом вихърът се разигра,

По челата им малини,

Ред беснеещи сърца.

Разораха тъмни мини,

Скриха полека пропастта,

Деляща палати гилотини,

от човешката  душа.

Или може би греша,

Отдавна беше,

Отзвук още няма,

От падналите исполини

Върху калната земя.