-Земята вика пълната Луна,

Тук е тихо, духа малко,

Преживяваме едва,

Момент идва след момента.

-Тук Луна, здравей Земя,

Имате ли още време,

За приказките древни

в сребърна мъгла?

Отколе беше, там долу,

Светът искреше.

Имаше горички,

Пълзеше тайничко прохлада,

Край каменни огради,

По катедрали и площади.

Как разбирате се всички?

-Тук Земя,

 изчезна прежната мълва  

тихо дишаме, сами,

легендите изтичат,

няма дракони, луни.

Няма лъч или магии,

Избяга снежната кралица,

Пръснаха се рицари, светии,

Пресъхна безкрайното море.

И със епоса сме зле,

Смалиха се герои,

Всеки смята,

Чужди, чужди, мои.

Приемам, Луна!

Луната млъкна –

Лунна тишина ...