Днес съм по добре,

забравих как вишната тъжи,

тъгата желание остави,

а дишат пробитите гърди.

Оставих усилие презряно,

да се разкарвам с прекалено ум,

вън излязох, малко рано,

но тихо и без шум.

Изчезна като сладка дрямка,

ненужната тъга,

без нея вместо сламки

имам спасителна ръка.

Навън е чудно,

как ме радва тази светлина,

дълбоко спящ и буден -

вятър, клончета, пчела.

Без търсени прозрения,

без натрапен звук,

без хитри откровения

пролет  настанала е тук.

А всяка пролет, сладко

в очите ми шуми,

дори да е за кратко,

лицето галят нейните ресни.

Неусетно досадих ...,

искам единствено да кажа,

че забравата е стих,

най-прекрасният е даже ...