Техниката на позора,

От поколения се пази,

Животните превръщат се на хора,

А хората ги газят.

Малцина гледат през иглено ухо,

И мъчат ги въпроси,

Животно съм – защо,

независим съм, а прося?

Услужливата природа,

Ми даде барабан,

Блъскам палки сред народа,

Студената вода я правя плам.

Но това подхожда,

На отминалия век,

Народа следва вожда,

Вожда – загубилият се човек.

Дотогава черни мисли ще подпират,

Животинските черти,

Човешки,малко по-човешки

Добичето във мен мучи.